Различаване на болното от здравото куче

Както всички домашни животни и кучетата боледуват от най-различни вирусни, бактерийни, микотични, паразитни и незаразни болести. Всички тези заболявания имат външни признаци, които могат да се забележат при внимателно наблюдение от страна на собственика на кучето. Първите поведенчески признаци, които насочват към някакво заболяване, са отказ от храна, вялост, залежаване, мътен поглед, негладка и нелъскава космена покривка, непрекъснато чесане и други. Така че, ако собственикът на куче изостри вниманието си, може навреме да се установи проявило се неразположение или заболяване.

Здравото куче е бодро и игриво, подвижно, с жизнерадостен поглед, размахва доволно опашка, има добър апетит, лъскава козина, влажен и хладен нос, извършва физиологичните си нужди редовно и без усилия и с удоволствие изпълнява командите на господаря си. Важни показатели за нормалното здравословно състояние на кучето са: вътрешна телесна температура – 37,5 – 39 градуса, пулс с честота 100 – 130 удара в минута, дихателна честота 10 – 30 движения в минута и артериално кръвно налягане около 148/100 милиметра живачен стълб.

Болното куче е отпаднало, апатично, с вял поглед и обикновено не много подвижно, най-често се залежава сгушено в някой ъгъл на стаята. В много случаи скимти жално и проявява нервност. Космената покривка е разрошена и губи лъскавината си, а опашката при стоящо положение е подвита между задните крайници. Кучето отказва да изпълнява команди и не търси контакт с човека. Обикновено апетитът е понижен  или то отказва всякаква храна, дори и любимата си, вследствие на което се наблюдава една постоянна тенденция към слабеене на кучето. Възможно е да се появят секрети от очите или от носа. Много често са налице признаци показващи разстройство на стомашно=чревния тракт (диария, запек, повръщане), на дишането (кашлица, задух, хрипове), на уринирането (често, затруднено, болезнено) и други. При редица инфекциозни заболявания се повишава телесната температура (при някои болести може да достигне до на 41 градуса) което се установява при сух и горещ на пипане нос или чрез термометриране (ако се чудите как става – поставяте термометъра в аналния отвор на кучето и чакате няколко минути в зависимост на вида термометър който използвате). Понякога показателни са и кожните изменения и опадането на космите в ограничени участъци. Поставянето на диагнозата изисква внимателен преглед от ветеринарен лекар, както и редица лабораторни изследвания. Най-добрият вариант е собственика на заболялото куче да не се заема с лечението, а със своите наблюдения и бърза реакция да помогне на ветеринарния лека в правилното и навременно поставяне на точна диагноза и по този начин да допринесе за излекуването на своя четирикрак любимец.

Възпаление на храносмилателния канал при кучетата

Възпалението на храносмилателния канал при кучетата е доста често срещано заболяване. От него боледуват предимно малките кученца, което е свързано с отбиването им и храненето с неподходящи или развалени храни.

Признаци за възпаление на храносмилателния канал: Обикновено се наблюдава диария, липса на апетит, слабеене, настръхване на козината, отпадналост и намалена подвижност.

Лечение на възпаление на храносмилателния канал: В началото се провежда гладна диета с последващо медикаментозно третиране. В зависимост от степента на заболяването вътрешно се дава адсорган, медицински въглен, а при по-тежки случаи – парентерално триметокс-вейкс и перорално юнгтир-орал вейкс, вефа-гент форте, бисмутаналбин и сулфагвадинин. От антибиотиците се прилагат стрептомицин и окситетрациклин.

Профилактика срещу възпаление на храносмилателния канал: Необходимо е да храните кучето с пресни, лесно смилаеми и не-дразнещи стомаха, пълноценни храни.

Барбус

Барбус е Азиатски вид рибка, достигаща размери около осем сантиметра. При отглеждане в общ аквариум с други видове, често се забелязва барбусите да се опитват да нападат рибите с воални плавници. Ако сте се сблъскали с подобен проблем, най-добрия вариант е да увеличите значително броя на барбусите в аквариума. Когато са на големи групи, барбусите престават да са агресивни към рибите с воални плавници. Барбус са рибки които се чувстват комфортно в значително голям температурен диапазон – между двадесет и два и двадесет и осем градуса.

Барбус Тетразона

Желателно е твърдостта на водата да бъде между пет и двадесет промила, а pH да е между шест и седем. Когато барбусите са недоволни от храната или от качеството на водата в аквариума или нещо друго не им харесва, те имат склонността да застават неподвижно с главата надолу и да стоят така доста продължително време. За един пасаж от около десетина барбуса, е желателно да осигурите над петдесет литра вода. Барбусите предпочитат храна от животински произход, но е добре да включвате и известно количество растителна храна. Хубавото на барбусите е че са непретенциозен вид и дори са полезни за аквариума. Ако спрете да ги храните, барбусите просто ще нападнат колониите от зелени водорасли в аквариума. Освен това барбусите понасят без никакви проблеми падането на температурата на водата до десет градуса, дори и то да стане рязко (при смяна на водата например).

Йоркширски териер

Кучетата от породата йоркширски териер, са дребни на ръст кучета със силно окосмяване, особено по лицето и най-вече по гърдите. Породата е създадена преди около стотина години и в нейното формиране участват породите староанглийски териер, скай териер и дендидаймънтериер. Първоначалната идея при създаването на тази порода дребни кучета е била те да бъдат нещо като един вид заместители на котките и да ловят мишки и други дребни гризачи.

йоркширски териерЕдна от интересните черти при йоркширските териери е че те нямат подкосъм и на практика не си сменят козината както повечето дългокосмести кучета. Козината на един йоркширски териер буквално расте докато е жив, но за да изглежда в упрятен вид тя се нуждае от чести и дълги бани, които при това изискват доста скъпи шампоани. Кучетата от породата йоркширски териер по принцип се славят с жизнерадостността и любвеобилността си, но това не означава че не могат да изпълняват задълженията си като кучета, а именно най-вече да си охраняват периметъра. По принцип пълна зрялост достигат след третата година и височината им тогава е около тридесет сантиметра но напоследък тенденцията е към всеобщо смаляване на породата. Интересен е факта че при йоркширският териер липсва неприятната миризма на куче. Доказано е че йоркширския териер въздейства върху психиката на собственика си и дори в някои страни доста често се практикува така наречената „куче-терапия“, която най често се прилага при лечение на депресии.

Папагали корела (нимфа)

Папагалите Корела (наричани още и „Нимфа“) са всъщност австралийско какаду. Много са популярни сред любителите на папагали и по разпространеност се нареждат на второ място след вълнистите папагали (това е така основно поради факта че са много лесни за отглеждане и развъждане). Един от основните белези на папагала Корела е неговия гребен (аз го наричам перчем). По него е сравнително лесно да отгатнем настроението на птицата. Когато гребена е изправен високо нагоре, това означава че птицата е или уплашена или много се е развълнувала. Когато птицата няма някакво конкретно настроение (просто си седи и си почива) гребена е скосен и не стърчи така отчетливо. Ако гребена на папагала Корела е силно прилепнал към темето му, това означава че птицата е много ядосана или силно раздразнена. основните белези по които можете да познаете мъжкият от женският папагал Корела, това е лицето.  Мъжката Корела има бяло или жълто лице, а женската сиво (няма сто процентов начин за определяне на пола на корелите) но това е по скоро ориентировъчно, отколкото неизменно правило.

Папагали Корела (Нимфа)

Папагалите Корела живеят средно по около петнадесет-двадесет години като понякога дори могат да достигнат и тридесет годишна възраст. Принципно папагалите Корела са социални и общителни птици. Разбира се това важи за птици с които собственика им се е занимавал усилено още докато са били малки и не е преставал да прави това продължително време. Основно правило при папагалите е че ако искате птица която да си играе с вас и евентуално да имитира човешка реч (демек вашата), в никакъв случай не трябва да си взимате повече от една птица. Ако птиците са две, те ще си оформят двойка и няма да проявяват интерес към вас или други хора. Единствената причина която кара папагалите да социализират с човешки същества и да имитират тяхната реч е … скуката. Ако те разполагат с друго занимание (каквото е съжителството с друга птица), забравете да ги опитомявате по какъвто и да е бил начин. Храната която трябва да давате на папагалите Корела трябва да бъде съобразена за средни по размер папагали. Размерите до които достигат възрастните птици обикновено са от порядъка на около тридесет сантиметра. Хубава черта на папагалите Корела е че стига да не бъдат излагани на силни течения, могат да понесат доста големи студове, при това напълно безпроблемно.