Николай Василиевич Гогол

Николай Василиевич Гогол (1809-1852 година) е руски писател критичен реалист. Във „Вечери в чифлика край Диканка“ (1831-1832 година) се преплитат романтични и реалистични елементи, използвани са мотиви от украинския фолклор. Съвременните теми Николай Гогол разработва в сборника „Миргород“ (1835 година) и „Арабески“ (1835 година). Николай Гогол рисува духовната пустота на дворянството и чиновничеството, смазаните от живота в йерархическото общество „малки хора“, за които пише с тъжен хумор, със „смях през сълзи“. В комедията „Ревизор“ (1836 година) и в романа-поема „Мъртви души“ (1842 – 1852 година) – връх на творчеството му, Николай Гогол се изявява като крупен реалист и сатирик. С голямо художествено майсторство Николай Гогол рисува руската действителност и разобличава помешчическата класа и крепостничеството. Други произведения на Николай Гогол са комедията женитба (1842 година), „Избрани места из преписката с приятели“ (1847 година). Утвърждава демократичните и хуманистичните идеи и оказва въздействие на реалистичното развитие на руската литература, театър, живопис и музика.