Различаване на болното от здравото куче

Както всички домашни животни и кучетата боледуват от най-различни вирусни, бактерийни, микотични, паразитни и незаразни болести. Всички тези заболявания имат външни признаци, които могат да се забележат при внимателно наблюдение от страна на собственика на кучето. Първите поведенчески признаци, които насочват към някакво заболяване, са отказ от храна, вялост, залежаване, мътен поглед, негладка и нелъскава космена покривка, непрекъснато чесане и други. Така че, ако собственикът на куче изостри вниманието си, може навреме да се установи проявило се неразположение или заболяване.

Здравото куче е бодро и игриво, подвижно, с жизнерадостен поглед, размахва доволно опашка, има добър апетит, лъскава козина, влажен и хладен нос, извършва физиологичните си нужди редовно и без усилия и с удоволствие изпълнява командите на господаря си. Важни показатели за нормалното здравословно състояние на кучето са: вътрешна телесна температура – 37,5 – 39 градуса, пулс с честота 100 – 130 удара в минута, дихателна честота 10 – 30 движения в минута и артериално кръвно налягане около 148/100 милиметра живачен стълб.

Болното куче е отпаднало, апатично, с вял поглед и обикновено не много подвижно, най-често се залежава сгушено в някой ъгъл на стаята. В много случаи скимти жално и проявява нервност. Космената покривка е разрошена и губи лъскавината си, а опашката при стоящо положение е подвита между задните крайници. Кучето отказва да изпълнява команди и не търси контакт с човека. Обикновено апетитът е понижен  или то отказва всякаква храна, дори и любимата си, вследствие на което се наблюдава една постоянна тенденция към слабеене на кучето. Възможно е да се появят секрети от очите или от носа. Много често са налице признаци показващи разстройство на стомашно=чревния тракт (диария, запек, повръщане), на дишането (кашлица, задух, хрипове), на уринирането (често, затруднено, болезнено) и други. При редица инфекциозни заболявания се повишава телесната температура (при някои болести може да достигне до на 41 градуса) което се установява при сух и горещ на пипане нос или чрез термометриране (ако се чудите как става – поставяте термометъра в аналния отвор на кучето и чакате няколко минути в зависимост на вида термометър който използвате). Понякога показателни са и кожните изменения и опадането на космите в ограничени участъци. Поставянето на диагнозата изисква внимателен преглед от ветеринарен лекар, както и редица лабораторни изследвания. Най-добрият вариант е собственика на заболялото куче да не се заема с лечението, а със своите наблюдения и бърза реакция да помогне на ветеринарния лека в правилното и навременно поставяне на точна диагноза и по този начин да допринесе за излекуването на своя четирикрак любимец.