Религиозния абсурдизъм и религията като парадокс

„Един е Аллах и Мохамед е негов пророк“ – колко ерудирано звучи само. Както при всички религии обаче това са само кухи изречения лишени от какъвто и да било смисъл. На арабски Аллах означава всемогъщ. Щом като е всемогъщ то той би могъл да се раздвои. Това обаче е в разрез с условието той да е един и от там би следвало, че щом е само един то той не е изобщо всемогъщ. Дали Мохамед е негов пророк от там на татък, нас изобщо не ни вълнува. Нека си представим следната ситуация. Нека накараме един такъв всемогъщ бог (без значение от коя религия) да създаде скала която никой не може да повдигне (той е всемогъщ и е длъжен да може да го направи). След като създаде такава скала то той или не би могъл да да я вдигне (ако е изпълнил първото условие) или ако може да я вдигне (понеже е всемогъщ и може всичко) то тогава той не е изпълнил първото условие на задачата. Следователно всемогъщи не може да има и Аллах, господ, бог и там каквито ви дойдат на акъла божества са абсолютно парадоксални измишльотини на някой болен мозък. Най-плашещото е че към дадения момент по-големия процент хора на планетата вярват в подобни нелогични абсурди. Едно време, през древността, религията е играела ключова роля в живота на хората. Без нея тогавашният живот би бил много по-тежък и света би бил много по-лош и жесток. Днес обаче, религиите вече са свършили своята работа и са просто един камък тежащ на шията на съвременните народи. на практика религиите са един разлагащ се труп който само трови съвременното общество и би било най-редно да се отървем от това бреме което нашите деди са ни завещали. Нека не забравяме и че атеизма е също един вид религия.